Н ай-добрата българска фигуристка Александра Фейгин заминава за олимпиадата в Пекин в петък. Родената на 22 декември 2002 година в Йерусалим фигуристка ще представи страната ни в кратката програма на 15 февруари. Фейгин ще бъде първата българка, която участва на зимна олимпиада в индивидуалната програма от 1998 година насам. На игрите в Нагано страната ни бе представена от София Пенкова, която по това време също е на 19 години. Пред в. „Мач Телеграф“ Фейгин сподели своите очаквания относно олимпиадата, големите цели, както и за сложността на фигурното пързаляне.
- Александра, представи се добре на последния турнир „София Трофи“. С какво настроение заминаваш за Пекин?
- С голямо нетърпение чакам тази олимпиада, наистина. Вече очаквам да пристигна там и да усетя само позитивна енергия.
- Претърпя операция на коляното през лятото. Какво е чувството, когато се завърнеш от тежка контузия?
- Много е трудно след контузия да се възстановиш, защото първо губиш физическа форма, която цял живот я трупаш. Психически това влияе, като осъзнаеш, че трябва всичко от начало да правиш. Трябва отново много време да отделяш на всеки един детайл и наистина е много сложно.
- Кои са най-големите трудности, извън последната контузия, които си преодолявала професионално до този момент?
- Три пъти ми се е изваждала капачката и трябваше да се възстановявам, но там беше много по-бързо. Други сериозни травми не съм имала.
- Пречи ли на представянето, когато има големи очаквания към теб преди състезание?
- Аз изобщо не обръщам внимание дали някой има очаквания към мен. Аз просто се фокусирам върху себе си и се старая да показвам максимума.
- А относно твоите очаквания към себе си?
- Аз си поставям цели, които трябва да постигна и всъщност върху тях се фокусирам, защото аз го правя за себе си. Всичките цели, които си поставям, аз трябва да ги направя.
- Как се справяш с напрежението?
- Старая се просто да се изолирам и да остана само аз и да не обръщам внимание на това, което става около мен.
- Кое те мотивира повече – поощрението или критиката?
- При мен поощрение почти никога не е имало. Винаги съм заслужила това, което съм постигнала. Повече са ме критикували. Могли са да ми дават повече точки, но са ме задържали. От една страна трябва да ме мотивира, но от друга - наистина не е приятно, защото знаеш, че си дал всичко от себе си и наистина си се надявал на финални оценки, а съответно не ги получаваш.
- Защо избра фигурното пързаляне?
- Като малка съм се занимавала с няколко различни спорта. Татко ми даде избор да си избера между всички спортове кое би ми подхождало най-много. И съм избрала фигурното пързаляне, защото е много красив и грациозен спорт, но също така много сложен. Не е от най-популярните и реших, че това ще е много интересно.
- Имаш ли идол сред някоя от състезателките от миналото или пък в момента?
- Като по-малка имах, но те вече не се състезават. В момента нямам. Просто се наслаждавам на момичетата, които постигат невероятни резултати и се старая по някакъв начин да взимам по нещо от тях.
- Кое е най-ценното ти отличие до този момент?
- Може би това, че успях да си извоювам така желаната, дълго чакана квота за олимпийските игри. Това беше най-голямата ми цел в живота и в цялата кариера.
- Суеверна ли си? Имаш ли някакви ритуали преди или по време на състезание?
- Аз съм доста суеверна. Като цяло всички спортисти си имаме различни ритуали и вярваме в нещо, защото според мен е хубаво да вярваш в нещо, да взимаш енергия от него. Имаме различни ритуали преди състезания.
- Пекин 2022 – първата ти олимпиада. Какви са надеждите ти?
- Надявам се наистина да се представя достойно и да покажа това, което мога. За мен това е най-главното.
Мач Телеграф
